Краят на лятото

Прибери белите обувки, с които лятото
тичаше по ливадата,
прибери бялата блуза, с която лятото
се разхождаше във прохладата…
Прибери от терасата белите столчета…
Ти стоеше следобед на прага,
за да гледаш как лятото леко, източено,
мургаво в тях се изтяга…
Как ръката, заспала, бавно се свлича,
как изписва какво сънува…
Прибери всичко бяло, безумно обичано…
Мълчи - мълчи и тъгувай…
Заключи като дюля на дъното в раклата
всичко лятно, топло, уханно.
В един зимен ден ще отвориш капака ѝ,
както някои отварят пиано…

Лиана Даскалова