Великите географски открития водят до разрастване на международните търговски маршрути и особено на търговията с подправки. С удобното си разположение на пътя между Европа и Азия, Мароко става притегателен център за испански и португалски заселници, които изграждат пристанища по мароканския бряг. По този начин редица подправки навлизат в страната, като постепенно стават неразделна част от традиционната мароканска кухня и започват да се оттглеждат на местно ниво. Днес, сергиите с подправки са най-колоритните кътчета по извитите, тесни пътеки на традиционните марокански сукове, а острите, екзотични аромати и ярките цветове няма да ви позволят да ги пропуснете. Редовете от кошници са изпъстрени с причудливи сушени плодове и билки, а десетте подправки, без които мароканската кухня не може са: кайенски пипер (felfla), канела (karfa), куркума (quekoum), джинджифил (skinjbir), черен пипер (elbezar), анасоново семе (nafaa), сусам (jinjelan), кимион (kamoon), паприка (felfla hlouwa) и разбира се шафран (zafrane). Тайната на мароканската кулинария обаче се крие в Рас ел-ханут - комбинация от всички изброени и още няколко, като броят на съставките може да достигне 80 и всяка фамилия има различна рецептата, която се предава от баща на син.