С веселата си премяна на точки, червента мухоморка (Amanita muscaria) е най-разпознаваемата отровна гъба, най-често срещаната по страниците на детските книжки и задължителна част от емотиконите на всяко уважаващо себе си приложение, а шеговитото обръщение "гъбо отровна" неизменно извиква образа на червената ѝ шапка . Разпространена е на всички континенти без Антарктида. Името на повечето европейски езици идва от употребата ѝ срещу мухи чрез примамка от мляко с наквасени в него парчета гъба. Наименованиет Fly Agaric обаче освен с мухи някои свързват със състоянието на транс, до което употребата може да доведе. Отровата ѝ е сравнително слаба, но има психоактивни и халюциногенни свойства, поради което се е използвала в ритуалите на финландски и сибирски шамани, а според някои теории яростта на викингите в битка е резултат именно на нейната консумация. Шамански практики сред чукчите през 19 в. са описани от немския етнолог Ендерли, според който в някои отдалечени райони, за да се сдобие с една “вълшебна гъба”, човек трябвало да се раздели с цял северен елен.