Според преданието, след три пророчески видения, в които се явил Христовия кръст, имеператор Константин Велики станал ревностен християнин. През 326 г. майка му - царица Елена - се отправила към Светите места, за да открие гроба на Исус. В земята, в близост до гроба, намерили три почти еднакви кръста и не можели да определят кой е Христовият. Преминала погребална процесия и Елена ги доближила до ковчега: при допира с един от тях покойният младеж се съживил. Тогава пред смаяните хора, за да могат всички да видят Светия кръст, епископът го „въздвижва“ над главите на присъстващите и всички му се поклонили.

Разбира се, народът е добавил доста колоритни обичаи към официалната версия: на този ден се кръстосват денят и нощта, в чест на което се приготвя празнична, постна трапеза и не се яде нищо червено; опича се кръстова пита, която се нарича срещу болки в кръста и празнуват “чакръкчиите”, които наместват навехнати и счупени крайници; осветява се посев и започва гроздоберът; официално се открива сезонът на седенките и веселбата може да започне.